Живеем в земята на Ботев /есе/

Живеем в земята на Ботев.
И понякога тежи. Не като планина, а като дума, която не сме посмели да кажем, като сълзата, която не пускаме да падне по лицето ни.
Той не ни гледа от портрет и не е просто име. Той е нерв. Опънат. Болезнен. Жив.
Ботев не крещи от миналото —
той шепне в ушите ни днес,
когато мълчим, когато се отказваме, когато избираме „по-лесното“.
Живеем в земята на Ботев и всяко мълчание е избор.
Живеем в земята на Ботев и всяко безразличие е куршум, който не сме изстреляли, но сме поели.
Той е поет, който не избра тишината. Човек, който плати с живота си за правото да бъдем чути. И ако днес ни е страх да бъдем честни, да бъдем различни, да бъдем смели, значи още не сме го разбрали.
Ботев не загина, за да рецитираме творбите му. Той умря, за да не живеем на колене. Свободата не се наследява. Тя се доказва. Всеки ден. С риск.
С позиция.
Живеем в земята на Ботев. Не за да помним. А за да продължим промяната към по-добро.
С това есе Симона Кралимаркова, ученичка от VIII д клас, извоюва
III-то място в 30-ти Национален конкурс за стихотворение и есе „Живеем в земята на Ботев“, гр. Враца.
Поредно признание и гордост за учениците на ПГ „Ген. Вл. Заимов“!
Това сме ние, ЗАИМОВЦИ!